Овертон описва технология, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея (както ще разберем и от примера по-долу). Това не е просто негова идея, която може някой път да действа, а работеща технология - последователност от действия, изпълнението на които неизменно водят до желания резултат. В качеството си на оръжие, тази манипулативна технология може да бъде доста ефективна сред човешкото общество, ако се използва от страна на управниците.

Според Прозореца на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото, съществува т.нар. "прозорец на възможностите“. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират и да се опитват да се закрепят нормативно. Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на "немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено - до стадия на "норма“, тоест до нещо вече широко обсъждано и прието от масовото съзнание.

Сега ще дадем пример как работи технологията. Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат едни други.

Достатъчно ли е ужасен и невъобразим примерът?

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма - обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон, се нарича "НЕМИСЛИМОТО“. Да проследим как това "немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

ПЪРВА СТЪПКА - Но как е възможно?

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на "НЕМИСЛИМОТО“ в областта на "РАДИКАЛНОТО“.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора "разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това какво мислят по темата различни чуждестранни и местни учени.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е разсекретено, разрушена е еднозначността на проблема - създадени са "нюанси на сивото“. Изказват се всякакви компетентни органи по въпроса и винаги се намират и такива радикални движения и специалисти, които, търсещи сензация, ще се застъпят за новото.

ВТОРА СТЪПКА - Защо не?

Следващото движение на Прозореца привежда темата за канибализма от "РАДИКАЛНОТО“, в областта на "ВЪЗМОЖНОТО или ПРИЕМЛИВОТО“.

На този етап продължаваме да цитираме "учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието! За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик или аутсайдер-непукист за човешките проблеми. Като сме на темата за фанатизма, че и расизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название или евфемизъм.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име. Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание. Канибализмът, който се нарича антропофагия, ще се нарича вече антропофилия. Както престъпникът сменя фамилията си и паспорта…

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент - исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното - легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като "доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

Главната задача на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

ТРЕТА СТЪПКА - Може би не е толкова зле?

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на "ВЪЗМОЖНОТО“ в областта на "РАЗУМНОТО“. Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

На този етап се чуват фрази като:

• "Желанието да се ядат хора е генетично заложено, това е в природата на човека.“
  
• "Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“
  
• "Има хора, които искат да бъдат изядени.“
  
• "Забраненият плод е най-сладък!“