Следва

Уличният стил на звездите: херцогиня Меган Маркъл

Големите любовни истории: Вежди Рашидов и Снежана Бахарова

Тя е лекар, изключително красива жена, 10 години по-млада от съпруга си, новоизбраният председател на Народното събрание, 48-мо поред, Вежди Рашидов 

Love преди 1 година

Снежа, както я наричат близките, е позната повече като отличен интернист, отколкото като първата дама на България. Разказваме вдъхновяващата й история, с акцент голямата любов с Вежди, защото е прекрасна.

В биографичната справка за д-р Бахарова-Рашидова на сайта на УМБАЛСМ "Пирогов", където работи вече 31 години, четем: "Завършва 8 ЕСПУ в София през 1978 г., след това и Медицинската академия през 1984 г. Придобива специалност по Вътрешни болести през 1991 г. и втора - Кардиология, през 2004 г. Специализации във Филаделфия, в САЩ и в Япония - в Токуда Hospital. Член на БЛС, ДКБ, ESC; зам. председател на БАЗП. Владее английски и руски. Трудовият си стаж започва от РБ в гр. Средногорие (85 - 88 г.), след това 3 години работи в Първа Градска Болница в София, преди професионалният й път да я отведе и остави и до днес в "Пирогов”.

С Вежди Рашидов Снежана се запознава по най-класическия начин - на купон: "Беше съвсем случайно, както стават хубавите неща. На рожден ден на приятел, който после ни стана кум". От гледната точка на Вежди: "На тези неща старите хора им казват "сляпата неделя", като има де се случи. Беше рожден ден на мой близък приятел. На коктейла сред много празнуващи се разхождаше сама с чаша в ръка една много красива и горда дама. Седяхме един до друг с легендарния журналист Тошо Тошев, наблюдавахме публиката и се наслаждавахме на прекрасното бяло вино. Побутнах Тошо и му казах: “Гледай една красива жена!”. “Не е лъжица за твоята уста”, отвърна той. Тогава аз – амбициран и “засегнат” от думите му, станах между масите и любезно я поканих да седне до нас поради липса на места и оттам нататък, както казват хората, “от лаф на лаф...”. Между запознанството и брака им минават цели 14 години. И той, и тя, имат по един брак зад гърба си и по една рожба. Когато се запознават синът на Вежди Вадим е на 21, дъщерята на Снежа - Гергана - на 10. Днес, вече пораснали, двамата наследници са в прекрасни отношения и много близки.

Когато говорят за връзката, брака и любовта си, двамата са единодушни - минават през страшно много перипетии, съзряват и помъдряват заедно, по-силни са днес, отколкото тогава. В началото напасват характерите си, постепенно идва и голямата, всепоглъщаща любов. И двамата не са на по 18, когато се срещат, което отчитат като предимство - "любовта и бракът са взаимно допълващи се процеси, за тях е необходимо време, в което или откриваш качества, които все повече те сближават, или качества отрицателни, които все повече те отдалечават. За щастие при нея качествата във времето бяха все по-устойчиви и все по-добри - на човек зрял и наясно със себе си", обича да споделя Вежди.

Д-р Бахарова е до Вежди Рашидов в много труден момент в живота му - битката с рака. За този сложен период тя разказва: "В живота си дотук минахме през много хубави, и през много трудни моменти. Той беше до мен, когато загубих родителите си. Аз бях до него, когато той загуби баща си. Нормално е, щом се обичаме и сме двама, да съм до него и в онзи труден момент, в който открихме болестта му. В тези шест месеца беше много трудно. Но всичко мина. Слава Богу, здрави сме". И погледът на съпруга й: "Минахме през много трудни етапи, не между нас, а такива, които самият живот ни предложи. Тя беше човекът, който ми вдъхна кураж, даде ми онази химия и енергия да се чувствам защитен и не сам, тя бе виновникът, заради който се хванах здраво за живота и преодолях страха, че в един миг мога да не бъда до нея. Или накратко - без нея днес едва ли щях да ви разказвам това".

Изключително близки, двамата си споделят всичко. Тя признава, че нито за миг не скучае със съпруга си: "Творците са сложни натури. Светът през техните очи е много по-различен. Аз съм прагматик, защото и професията ми е такава. Той е емоционален, силна творческа натура. Животът с него никога не е скучен". И той: "Няма нищо по-прекрасно от това да живееш с домашното си джипи, което те обича. А това вече е 50 процента от здравето. И нека не забравяме, че медицината е една от най-хуманните и духовни професии", шегувайки се с изключителната си привързаност към любовта на живота си.

В интервюто им за MenTrend, части от което цитираме, Снежа довършва изречението: “Вежди, ти си за мен...", така: "…настоящето, бъдещето, другата част от мен.” И допълва: "Обичам го такъв, какъвто е". А той е откровен: "Искам да успокоя дяволите в себе си, за да може непрекъснато да присъства нейната усмивка до мен - всяка вечер и така до края".

Мъжът се познава до жената по себе си - това е факт, който животът ни доказва всеки ден. Близостта на Снежана и Вежди очевидно, макар и случила се и белязала един над четвъртвековен щастлив брак, има своята предистория. Това са двама души, които споделят общи ценности, гледат в една посока, вярват в еднакви неща. Защото маестрото е човек, надмогнал много в живота си, преживял непреживяемото, постигнал непостижимото, и не само в артистичния, професионален смисъл.

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София и след това Художествената академия през 1978-ма със специалност Скулптура. Животът му е като пъзел - преживява кошмарът да загуби майка си, която умира в ръцете му след катастрофа, причинена от по-големия му брат. Дарява мълчаливо на сираци, млади артисти, талантливи творци. Дарява и очите на починалия си брат за трансплантация на някого, който все още би могъл да вижда света... Преборва рака, но прави жертва - спира цигарите и водката.

"Милионер”, "мултак”, "некомпетентен” - това чува за себе си един от най-големите ни скулптори Вежди Рашидов, докато е министър на културата между 2009 и 2017 година. Отстоява честта и достойнството си в съда, печелейки делата за обида и клевета. Не възразява само срещу шеговитата титла, дадена му от покойния шеф на "Мултигруп” Илия Павлов на 45-ия му рожден ден - "главен мултак на републиката”. На злостните коментари отговаря: "По-добре мултак, отколкото калтак!”.

Вежди Рашидов не е роден със сребърна лъжичка в устата, но знае произхода си до пето коляно - стар турски род от Люлебургас, прехранвал се от тютюн. Той не е дете на комунистическата върхушка. Баща му работи до изнемога из мините в Смолянско. Майка му е известната певица на турски и български народни песни Кадрие Летифова - "Славея на Родопите”. Отива си твърде млада - на 32 години, при катастрофа, когато Вежди е на 11. Автомобилът е шофиран от по-големия му брат. Возилото е пометено от огромен ЗИЛ: "Мама умря в ръцете ми... Брат ми изживя живота си с чувството за вина, че е убил майка ни”, разказва години по-късно скулпторът (всичко това е разказано изключително човешки от първо лице в прекрасния филм на БНТ - "Вежди Рашидов на 70", който препоръчваме горещо). 

Тъй като баща му и брат му работят по рудниците на смени, след смъртта на майката Вежди е изпратен в сиропиталището в село Студен кладенец близо до Крумовград, където изкарва до седми клас. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но първата година не го приемат. Баща му го записва в техникума по минна електромеханика в Мадан, където учи една година. На следващата взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата да кандидатства отново в Художествената, като спи на гарата, докато минат изпитите. Приемат го, макар и на последно място. Затова пък после, вече като студент в Художествената академия, е първи по успех по скулптура и втори - по илюстрация.



Ученическите и студентските му години в София са жестока борба за оцеляване. За да изкара някой лев, чиракува в ателиетата на професори и едновременно се учи от тях, през ваканциите работи в рудниците на Мадан. Топи асфалт като общ работник на гара Искър, разтоварва вагони на Сточна гара.

Завършва Академията през 1978 г. и печели конкурс за асистент, но след 10 години като преподавател го изхвърлят - "заради лошия ми характер”, казва художникът. С това вместо да му извадят очи, му изписват вежди - той се съсредоточава върху скулптурата и първите успехи не закъсняват. През 1985 г. Рашидов заминава за Франция след конкурс за "Сите дез-ар” в Париж. От МВР не го пускат - у нас вече върви срамният "възродителен процес", но Георги Джагаров, тогава зам.-председател на Държавния съвет, гарантира за него. Художникът не се връща, когато изтичат двата му отпуснати месеца, въпреки че в България го чакат съпруга и дете. Година и половина живее в Париж без виза на забутан таван. В един момент решава да се върне и звъни в писателското кафене, където Джагаров е редовен посетител. Като чува гласа му, партийният функционер е длъжен да каже: "С предатели не говоря!” Вежди все пак успява да се върне легално с помощта на посолството и от летището отива право в кафенето. "Я, блудният син се върна”, зарадвал му се искрено Джагаров.



Успешните изложби на Вежди Рашидов у нас и в чужбина - самостоятелни и групови, са близо 50. Само в Париж престижни галерии организират осем пъти негови самостоятелни изяви. Многобройни са и наградите му, между които Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери ’81 г., Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства - Париж, "За изключителни заслуги към човешката общност” ’85 г., Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в Гданск, Полша, през 1987 г., Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987 г., Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков през 1989 г., Наградата на веригата Юнекура - Япония, през 1996 г. Негови произведения се намират в почти всички галерии в страната, както и в много частни колекции и музеи в чужбина - в Москва, Кьолн, Ереван, Варшава, Токио, Париж, Торонто, Анкара.



Той е почетен гражданин на Армения, като страната го награждава и с най-голямата си културна награда за принос в световното културна наследство, и още на Кърджали, Мадан, Дулово, Правец, Димитровград. Носител е на орден "Александър Невски” I-ва степен на Руската федерация, на ордените на заслугите на Украйна и Турция - I-ва степен, на орден "Стара планина” I-ва степен и орден "Кирил и Методий”. Член-кореспондент е на Българската академия на науките от 2004 г.



На тържествена церемония в Москва на 6 март 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество. Не всички знаят, че негово дело са статуетките за призовете "Сирак Скитник” на БНР, "Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна, "Полицай на годината” на МВР.

През всичките години като творец и политик Вежди Рашидов не забравя сиропиталището, където живее като дете. Докато то съществува, редовно прави дарения, учредява стипендии за талантливи деца. Праща дарения в Дома за артисти ветерани в столичния "Захарна фабрика”, подпомага с лични пари лечението на Крикор Азарян, Велко Кънев, Рангел Вълчанов. Като министър издейства от държавата 11 000 долара, за да може легендарният китарист на "Щурците” Пепи Гюзелев да замине на лечение в САЩ. Потресен от жертвите на земетресението в Армения през 1988 г., художникът дарява лични 60 000 долара на пострадали, за което страната и досега му е признателна. Прави безвъзмездно 18-метровия паметник, посветен на децата, загинали в река Лим. В зората на демокрацията купува на болницата в Кърджали апарат за хемодиализа, а на поликлиниката в града - автомобил.



За благородните си дела артистът, съвсем обяснимо, не говори, но благодарните хора ги помнят и споменават всеки път. Особено близките на онзи леяр, изгубил зрението си при инцидент, на когото Вежди се съгласява да дари очите на починалия си брат...



Според признание на Вежди Рашидов в интервю за "Нова нюз”, нещата просто се случват около него. Той, тръгналият от сиропиталището, не е полагал усилия да стане министър на културата. Влиза в политиката, без да му е цел. Избран е за депутат в 41-вото Народно събрание от Кърджали, като водач на листата на ГЕРБ. От 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. е министър на културата в първото правителство на ГЕРБ, а от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. - във второто. Председател е на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание. След два мандата като министър Вежди Рашидов се връща към изкуството заради здравословното си състояние - през 2015 г. е опериран от рак на гърлото в Германия. Това е и причината да откаже алкохола и пушенето - 3-4 кутии цигари на ден, сменени от пури.

"Политиката е мръсна работа. В 45-ото Народно събрание видях дъното на парламентаризма. Изхарчихме половин милиард лева заради инфантили, които не си дават сметка, че това тежи на джоба на българина”, казва Рашидов в предаването "Тази събота и неделя” по БТВ. И добавя, че ако го ядосат, може и да се върне в политиката, което и стана.


Първата съпруга на Рашидов е бившата баскетболна националка Таня Обретенова, по-късно редактор в БНР. Заради съпруга си тя научава перфектно турски език до степен да стане преводачка на бившия турски посланик у нас Ялчън Орал. Двамата се развеждат след 20-годишен брак, според нея - в резултат на направена им турска магия. Синът им Вадим също завършва Художествената академия, рисува и прави общи изложби с баща си, но си изкарва хляба от бизнес в собствена рекламна и строителна фирма. Гергана, дъщерята на Снежа, завършва УНСС, работи в медиите и като отличен маркетинг специалист за различни компании.

Отвратен от нападките срещу баща си по времето, когато е министър, Вадим закрива строителната си фирма в България и през 2016 г. се установява с жена си и двете си деца в село в Тирол, Австрия. Там имат къща, в която живеят и отдават под наем стаи за гости. Не притежава ваканционен комплекс, както се говореше преди години. Между другото, през 2016 г. Велислав Минеков, настоящият служебен министър на културата, обвинява Вежди Рашидов в студиото на "Денят започва с култура” по БНТ, че като министър е станал милионер и ще стане милиардер, а синът му има хотел в Австрия. Минеков вероятно "пропуска", че Рашидов влиза във властта като богат човек, декларирал 3 милиона лева, а докато е в нея, дарява заплатата си за стипендии на даровити деца.



Сред причините Вадим да напусне България е и инцидент, станал с едната от дъщерите му през пролетта на 2011 г. Момиченцето е отвлечено заедно с мерцедеса на баща си, докато той слиза, за да придружи другото дете до училище. Когато разбира, че в колата има дете, крадецът го сваля след няколко преки, където то е намерено от полицията. Колата също е открита много бързо, но и досега не е известно кой е извършителят и дали посегателството е било просто дело на автоджамбази.

Съпругата на Вежди, неговото алтер его, неговата по-добра половина, признава, че той, където и да работи, винаги е заобиколен от много жени, но никога не ѝ е давал повод да ревнува. Сериозен, макар и надарен с великолепно чувство за хумор, съпругът на тази разкошна дама миналата седмица, след тридневни незапомнени перипетии, стана председател на 48-ото Народна събрание на България.

Чест и почитания, маестро Рашидов! Чест и почитания, д-р Бахарова! Защото зад всеки успял мъж стои, знаем, една жена. Припомняме, че миналата година през декември, по повод 70-годишният юбилей на скулптора, Снежа му направи великолепен подарък - елегантна малка галерия - "Вежди", ситуирана на бул. Симеоновско шосе 97. Желаем на това страхотно българско семейство здраве, сила и успех!

More Love