В биографичната справка за д-р Бахарова-Рашидова на сайта на УМБАЛСМ "Пирогов", където работи вече 31 години, четем: "Завършва 8 ЕСПУ в София през 1978 г., след това и Медицинската академия през 1984 г. Придобива специалност по Вътрешни болести през 1991 г. и втора - Кардиология, през 2004 г. Специализации във Филаделфия, в САЩ и в Япония - в Токуда Hospital. Член на БЛС, ДКБ, ESC; зам. председател на БАЗП. Владее английски и руски. Трудовият си стаж започва от РБ в гр. Средногорие (85 - 88 г.), след това 3 години работи в Първа Градска Болница в София, преди професионалният й път да я отведе и остави и до днес в "Пирогов”.

С Вежди Рашидов Снежана се запознава по най-класическия начин - на купон: "Беше съвсем случайно, както стават хубавите неща. На рожден ден на приятел, който после ни стана кум". От гледната точка на Вежди: "На тези неща старите хора им казват "сляпата неделя", като има де се случи. Беше рожден ден на мой близък приятел. На коктейла сред много празнуващи се разхождаше сама с чаша в ръка една много красива и горда дама. Седяхме един до друг с легендарния журналист Тошо Тошев, наблюдавахме публиката и се наслаждавахме на прекрасното бяло вино. Побутнах Тошо и му казах: “Гледай една красива жена!”. “Не е лъжица за твоята уста”, отвърна той. Тогава аз – амбициран и “засегнат” от думите му, станах между масите и любезно я поканих да седне до нас поради липса на места и оттам нататък, както казват хората, “от лаф на лаф...”. Между запознанството и брака им минават цели 14 години. И той, и тя, имат по един брак зад гърба си и по една рожба. Когато се запознават синът на Вежди Вадим е на 21, дъщерята на Снежа - Гергана - на 10. Днес, вече пораснали, двамата наследници са в прекрасни отношения и много близки.

Когато говорят за връзката, брака и любовта си, двамата са единодушни - минават през страшно много перипетии, съзряват и помъдряват заедно, по-силни са днес, отколкото тогава. В началото напасват характерите си, постепенно идва и голямата, всепоглъщаща любов. И двамата не са на по 18, когато се срещат, което отчитат като предимство - "любовта и бракът са взаимно допълващи се процеси, за тях е необходимо време, в което или откриваш качества, които все повече те сближават, или качества отрицателни, които все повече те отдалечават. За щастие при нея качествата във времето бяха все по-устойчиви и все по-добри - на човек зрял и наясно със себе си", обича да споделя Вежди.

Д-р Бахарова е до Вежди Рашидов в много труден момент в живота му - битката с рака. За този сложен период тя разказва: "В живота си дотук минахме през много хубави, и през много трудни моменти. Той беше до мен, когато загубих родителите си. Аз бях до него, когато той загуби баща си. Нормално е, щом се обичаме и сме двама, да съм до него и в онзи труден момент, в който открихме болестта му. В тези шест месеца беше много трудно. Но всичко мина. Слава Богу, здрави сме". И погледът на съпруга й: "Минахме през много трудни етапи, не между нас, а такива, които самият живот ни предложи. Тя беше човекът, който ми вдъхна кураж, даде ми онази химия и енергия да се чувствам защитен и не сам, тя бе виновникът, заради който се хванах здраво за живота и преодолях страха, че в един миг мога да не бъда до нея. Или накратко - без нея днес едва ли щях да ви разказвам това".

Изключително близки, двамата си споделят всичко. Тя признава, че нито за миг не скучае със съпруга си: "Творците са сложни натури. Светът през техните очи е много по-различен. Аз съм прагматик, защото и професията ми е такава. Той е емоционален, силна творческа натура. Животът с него никога не е скучен". И той: "Няма нищо по-прекрасно от това да живееш с домашното си джипи, което те обича. А това вече е 50 процента от здравето. И нека не забравяме, че медицината е една от най-хуманните и духовни професии", шегувайки се с изключителната си привързаност към любовта на живота си.

В интервюто им за MenTrend, части от което цитираме, Снежа довършва изречението: “Вежди, ти си за мен...", така: "…настоящето, бъдещето, другата част от мен.” И допълва: "Обичам го такъв, какъвто е". А той е откровен: "Искам да успокоя дяволите в себе си, за да може непрекъснато да присъства нейната усмивка до мен - всяка вечер и така до края".

Мъжът се познава до жената по себе си - това е факт, който животът ни доказва всеки ден. Близостта на Снежана и Вежди очевидно, макар и случила се и белязала един над четвъртвековен щастлив брак, има своята предистория. Това са двама души, които споделят общи ценности, гледат в една посока, вярват в еднакви неща. Защото маестрото е човек, надмогнал много в живота си, преживял непреживяемото, постигнал непостижимото, и не само в артистичния, професионален смисъл.

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София и след това Художествената академия през 1978-ма със специалност Скулптура. Животът му е като пъзел - преживява кошмарът да загуби майка си, която умира в ръцете му след катастрофа, причинена от по-големия му брат. Дарява мълчаливо на сираци, млади артисти, талантливи творци. Дарява и очите на починалия си брат за трансплантация на някого, който все още би могъл да вижда света... Преборва рака, но прави жертва - спира цигарите и водката.

"Милионер”, "мултак”, "некомпетентен” - това чува за себе си един от най-големите ни скулптори Вежди Рашидов, докато е министър на културата между 2009 и 2017 година. Отстоява честта и достойнството си в съда, печелейки делата за обида и клевета. Не възразява само срещу шеговитата титла, дадена му от покойния шеф на "Мултигруп” Илия Павлов на 45-ия му рожден ден - "главен мултак на републиката”. На злостните коментари отговаря: "По-добре мултак, отколкото калтак!”.

Вежди Рашидов не е роден със сребърна лъжичка в устата, но знае произхода си до пето коляно - стар турски род от Люлебургас, прехранвал се от тютюн. Той не е дете на комунистическата върхушка. Баща му работи до изнемога из мините в Смолянско. Майка му е известната певица на турски и български народни песни Кадрие Летифова - "Славея на Родопите”. Отива си твърде млада - на 32 години, при катастрофа, когато Вежди е на 11. Автомобилът е шофиран от по-големия му брат. Возилото е пометено от огромен ЗИЛ: "Мама умря в ръцете ми... Брат ми изживя живота си с чувството за вина, че е убил майка ни”, разказва години по-късно скулпторът (всичко това е разказано изключително човешки от първо лице в прекрасния филм на БНТ - "Вежди Рашидов на 70", който препоръчваме горещо). 

Тъй като баща му и брат му работят по рудниците на смени, след смъртта на майката Вежди е изпратен в сиропиталището в село Студен кладенец близо до Крумовград, където изкарва до седми клас. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но първата година не го приемат. Баща му го записва в техникума по минна електромеханика в Мадан, където учи една година. На следващата взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата да кандидатства отново в Художествената, като спи на гарата, докато минат изпитите. Приемат го, макар и на последно място. Затова пък после, вече като студент в Художествената академия, е първи по успех по скулптура и втори - по илюстрация.

Ученическите и студентските му години в София са жестока борба за оцеляване. За да изкара някой лев, чиракува в ателиетата на професори и едновременно се учи от тях, през ваканциите работи в рудниците на Мадан. Топи асфалт като общ работник на гара Искър, разтоварва вагони на Сточна гара.