Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Лора Калагларска, Account Manager

Лора е една много нежна и слънчева натура, чийто професионален път минава през Националния военноисторически музей и към момента се случва в d:istinkt, Агенцията на годината, където цвете като нея просто не може да вирее по-добре. Разговорът ни с the Account Manager e за топлината и мечтите, за майчинството, за голямата картинка и малките радости... Четем >>>

View Sofia: Лора, разкажи ни, как от НВИМ попадна в Агенцията на годината - d:istinkt?
Лора Калагларска: Тук няма някаква много любопитна история. Всичко започна съвсем стандартно, но вярвам, че няма случайни неща и стартът ми в d:istinkt беше в точния момент. Все пак имах и една спирка по пътя между един от най-големите музеи в България и най-добрата агенция за 2022 г., така че донякъде бях подготвена какво ме очаква. Разбира се, това са две много различни работни места и за мен и двете са скок в дълбокото, но за да се развиваме, трябва да се предизвикваме.

VS: Искаме читателите ни да разберат повече за работата на PR-а. От опит знаеш, че е трудно да се разкаже този тип работа, помогни ни - ти се занимаваш ежедневно с комуникациите на големи, пък и на по-малки, клиенти, с най-разнообразен профил. Какво точно се случва в един твой работен ден?
Л.К.: Откъде да започна? Винаги, когато някой разбере какво работя реагира по един и същ начин: „Занимаваш се с PR? Това е толкова интересно!”. Със сигурност е така, но обикновено остава скрито, че зад любопитната страна на професията стоят много часове работа и голяма отдаденост. От нашата работа зависи публичният образ на една компания и ние трябва да сме много внимателни, добре информирани, гъвкави, креативни и да реагираме бързо. Колкото и да разказвам как пишем статии, прессъобщения, говорим с медиите, градим стратегии и гоним графици, няма как да пресъздам света, който изграждат връзките с обществеността. Ако трябва да опиша накратко бих казала: “Спомнете си най-известния бранд? Какво знаете за него? Ето тази история пишем ние, специалистите по комуникация.”

VS: Кой е най-приятният момент от деня ти в офиса?
Л.К.: Сутрешното капучино, поводите за усмивки в офиса и раждането на нови вдъхновяващи идеи, с които се заразяваме един друг. Това са най-любимите моменти.

VS: Готин шеф ли имаш?
Л.К.: Въпросът съдържа отговора, без готин шеф и екип нещата няма как да вървят напред.

VS: Със сигурност се случва понякога някой или нещо много да те издразни - как прескачаш "препятствието"?
Л.К.: Нито го прескачам, нито го заобикалям, защото това няма да промени ситуацията. Винаги има начин проблемите да се решат. Ако говорим за нечий характер или темперамент, отдавна съм се научила, че хората трудно се променят истински и от нас зависи доколко ще допуснем да ни влияят. Разбира се, на практика не е толкова лесно колкото звучи.

VS: Идваш от много любопитно място - НВИМ, в чийто PR отдел си била години. Има ли общо между работата за един военен музей и "бойното поле" на търговския PR?
Л.К.: Щом работиш със страст и желание, борбата и желанието за добри резултати е всеки ден, независимо къде си.

VS: Имаш момиченце в първи клас - любопитни сме за вашата малка "мама - дете" вселена - каква майка си, имаш ли понякога угризения от голямата заетост, какво правите заедно, на какво се учите?
Л.К.: Има разлика между това, което искаме да бъдем и това, което реално успяваме да направим и затова е трудно човек да говори за себе си. Дъщеря ми е прекрасна и се надявам, че в нейните очи съм добра майка и ще успея да ѝ помогна да бъде уверена, смела, отговорна, с добро сърце и да остане вярна на себе си в предизвикателното време, в което расте. Правим много неща заедно - играем, смеем се, четем, ходим на кино, театър. Нека не звучи прекалено розово, няма идеални родители и хора, но за мен е много важно да намираме време една за друга дори и само за да се погъделичкаме вечер в леглото. Може да са пет минути, но са нашите. Угризения не бих каза, че имам. Всеки, който много обича професията си, работи много. Понякога дъщеря ми спи под звуците на клавиатурата на лаптопа, както някога аз съм спала под тези на пишещата машина на баща ми. Интересно нещо е животът!

VS: Любими места в града?
Л.К.: Романтичката в мен обича уличките с красивите стари къщи, които пазят духа на града, парковете и малките заведения със скрити красиви градини. Много обичам и разходките на Витоша, планината винаги ми носи спокойствие и релакс, макар и да съм родена в друга столица - морската. Там морето носи различни емоции, но това е друга история.

VS: Тайно хоби - под тайно разбираме споделено само с нас и какво му е увлекателното?
Л.К.: Никога не съм имала хоби. Аз съм човек с много интереси, който бързо си сменя настроенията и желанията, затова правя това, което искам на момента. Понякога имам нужда да съм често навън с приятели, да пътувам, да е шумно и с много хора, това ме зарежда. Друг път искам просто да се затворя в една тиха стая, в която никой да не влиза и да съм сама в моя свят.

VS: Като всяка жена и майка имаш своите страхове и съмнения, сигурни сме. Какви са те и как смелостта и увереността надделяват при теб?
Л.К.: Колко лесно щеше да попитате 10-годишното ми аз, което просто щеше да каже, че го е страх от тъмното и толкова. Сега страховете ми са свързани с любимите ми хора, а съмненията в различни ситуации се появяват много по-често. Смелостта и увереността със сигурност надделяват, защото съм приела, че нямам друг избор. Не можем да спрем и да се откажем от това да се радваме на живота. Той е за това!

VS: Лесно ли се работи с толкова големи и толкова много на брой клиенти? Кога се чувстваш най-уморена и кога - най-окрилена?
Л.К.: Ако е лесно, сигурно няма да е интересно. Умората идва от натовареното ежедневие и от многото задачи, с които всеки жонглира. Добре свършената работа и положителните резултати са това, което дава сила.

VS: Любима кампания? Защо?
Л.К.: Любими кампании за ми тези, които носят положителна промяна. Тези, които въздействат, тези които разказват история, тези, които хората помнят дълго. Проектите, по които обичам да работя с нашите клиенти, са свързани с образованието, културата. Проекти със социална насоченост също са ми близки и в тях се включвам с удоволствие.

VS: Представи си, че си романист (пишеш прекрасно, така че, един ден... кой знае). Как ще се казва романът ти и как ще звучи първото изречение от него?
Л.К.: Това е сложна задача. Обикновено, когато пиша най-трудно ми е началото, особено щом погледна големия бял лист. Първото изречение те увлича към следващото и така докато не можеш да спреш. Заглавие пък винаги измислям най-накрая, но този път съм подготвена. "Шепа облаци и щипка слънце”, така ще се казва и си го запазвам тук публично. Измислила съм го отдавна, но с първо изречение ме предизвикахте...

VS: Най-добрият съвет, който си получавала в живота си?
Л.К.: „Всичко ще бъде наред!“, често го чувам от родителите си. Наистина на финал всичко се подрежда някак, проблемът е, че понякога отнема много време.

VS: Най-добрият съвет, който би дала на всеки, който те помоли?
Л.К.: Това, което чувстваш е правилното за теб, независимо какво ти казват другите.

VS: Най-милият момент, откакто си в Агенцията?
Л.К.: Няколко топли и мили прегръдки от момичетата в екипа и моментите, в които колегите са ме подкрепяли и са ми помагали в натоварена ситуация. d:istinkt има прекрасен, сплотен екип и това е абсолютен факт. Щастлива съм, че съм част от него.

VS: Какво си пожелаваш да ти се случи като работно предизвикателство в следващите месеци, година или две?
Л.К.: Да работим над любими и вдъхновяващи проекти и го пожелавам на целия ни екип.

VS: А в личен аспект?
Л.К.: Да успявам да намирам по-често баланс между важните за мен неща.

VS: Вярваш ли, че мечтите са за това, да се сбъдват?
Л.К.: Не само. Мечтите са, за да мечтаем, да имаме цели, да бягаме в един по-красив и желан от нас свят и разбира се, би било прекрасно да се сбъдват, но ако не се получава не бива да се отказваме от тях. Трябва не само да вярваме силно в това, което искаме, но и да се стремим към него.

VS: Пожелай ни нещо!
Л.К.: Бъдете щастливи, тогава имате всичко. Продължавайте да показвате истинските истории и хора, заедно с емоциите, които стоят зад тях. Всички имаме нужда от тези разкази, защото сме обградени от достатъчно фалш.