„Не мисля, че съм си играла с нея", ми казва тя една сутрин по време на закуска във Венис Бийч, споделя редакторката Аби Агире. „Помня, че братовчедка ми имаше куп Барбита и ходих у тях да им се радвам." Израснала в Голд Коуст в Австралия, Роби прекарва много време на открито. Тя и братовчедка ѝ си правят кални пайове и играят с камиончета, вместо с Барби. Най-често строят крепости: „Изграждането им беше обичайната ни игра по цял ден, всеки ден."
Няколко десетилетия по късно сме се разположили на няколко пресечки от крайбрежната алея на Венис, в австралийския ресторант Great White и Роби ни споделя какво я е накарало да продуцира и да участва в екшън филма за Барби, който излиза този юли. „Не че някога съм искала да играя Барби или съм мечтала да бъда Барби, нищо подобно", казва 32-годишната актриса.
Наистина ни звучи повече от странно, че Роби, чиято роля във „Вълкът от Уолстрийт" я изстрелва във висините на киното, а медиите я описват като „най-горещата блондинка за всички времена", не си се е представяла никога в ролята на Барби, особено когато влиза в преговори за закупуване правата за филма от компанията-собственик на куклата Mattel. И все пак жената, която седи от другата страна на масата, не се смята за руса бомба. Или поне не в конвенционалния смисъл на тази дума.
Роби е облечена в ретро тениска Harley-Davidson с дълги ръкави и къс сатенен гащеризон по тялото, визия, която тийнейджърка, състезател по борба, би носила по време на тренировка. „Кара ме да изглеждам като огромно бебе", казва тя за гащеризона. (В действителност няма нищо подобно.) На краката си носи маратонки New Balance и раирани гимнастически чорапи, които наскоро купува от Япония. На тях пише „Ти градско момче ли си?". Косата ѝ е опъната назад на двойни френски плитки, показвайки висящи златни обеци с русалки, които е получила в Ибиза. Въпреки че е невероятно красива, аурата на Роби прилича на разклатена бутилка Спрайт и е доста дива. Лесно е да си представим, че е избягала от пътуващ цирк.
За това интервю Роби пожела да кара ролери. Предположих, че това означава наемане на такива. Оказа се обаче, че Марго има свои собствени и смята, че и аз също бих могла да се присъединя за едно кръгче. (Естествено, не го правя.) Тогава Роби предлага да ми заеме своя чифт, защото тя притежава и кънки от "старата школа". (По-късно, когато слагам нейните ролери, откривам, че нямат спирачки. „Чакай, къде са спирачките?" – питам аз. „Оххххххх", казва тя, изпускайки гърлен смях. „Забравих. Махнах ги, защото мразя да спирам.")
След закуска отиваме да се пързаляме на крайбрежната алея, а след това на разходка до любимия й магазин за сладолед - Salt & Straw. Внезапно ми сервира, че трябва да си тръгне в 14 часа, защото в 3 следобед има среща със сценариста на "Кокаиновата мечка", Джими Уордън, чийто режисьорски дебют нейната компания LuckyChap копродуцира. Тази последна комбинация от детайли започва да разкрива общото настроение и аура на истинската Марго Роби. За нея най-естественото нещо е да пристигне с кънки без спирачки и да избяга малко след това.
Между хапките препечен хляб с авокадо, сирене халуми на скара и бекон в австралийски стил Роби разказва скорострелно предисторията на Барби. "Имаше предишни опити да се направи филм за Барби. Ейми Шумър беше прикрепена към нас в един момент. Така беше и с Ан Хатауей. Тези проекти така и не стартираха". Като продуцент тя вижда огромен потенциал в Barbie. „Самата дума е по-разпознаваема от почти всичко друго, може би с изключение на Coca-Cola."
През 2018 г. Роби усеща, че може да направи пробив. Така тя провежда среща с новия главен изпълнителен директор на Mattel, Ynon Kreiz. Срещата има за цел да представи на Mattel LuckyChap, продуцентския екип, който тя ръководи заедно с приятелката си Джоузи Макнамара и съпруга си Том Акърли. „Ние сме LuckyChap", казва тя. „Това е нашата компания. Това е, което правим най-добре. Ето защо точно ние трябва да сме тези, които ще заснемат филм за Барби."
LuckyChap все още нямат конкретна концепция, но знаят какво искат. „Ние, разбира се, бихме желали да почетем 60-годишнината на бранда", казва Роби. „Но трябва да признаем, че има много хора, които не са фенове на Барби. И всъщност не са просто безразлични към куклата, а я мразят. Вие имате сериозен и истински проблем с Барби. Трябва да намерим начин да го решим", обявява тя на Mattel.
Следват по-задълбочени срещи с Mattel и след това с Warner Bros., с които LuckyChap сключва сделка. В крайна сметка Роби влиза в преговори с Грета Геруиг за подготовка на сценарий и режисура. „Бях много уплашена, че отговорът ще бъде "не", спомня си Роби. „По онова време това беше ужасяваща идея. Хората казваха: Какво всъщност възнамеряваш да направиш?" Но Геруиг каза „да", при условие че може да напише сценария с партньора си Ноа Баумбах.
LuckyChap настоява Геруиг и Баумбах да имат пълна творческа свобода. „В същото време", казва Роби, „срещу себе си имахме две много взискателни и огромни компании, Warner Bros и Mattel, които питаха: Какъв точно е планът? Какво ще правяите За какво ще става дума?". В крайна сметка LuckyChap намира начин да структурира сделката, така че Геруиг и Баумбах да бъдат оставени сами да напишат каквото искат, което "беше адски трудно".
Геруиг и Баумбах наистина са вдъхновяващи, разказва Роби. „Грета написа абстрактна поема за Барби. И когато казвам „абстрактна", имам предвид, че беше наистина супер абстрактна. (Гуруиг отказа да ми прочете стихотворението, но издаде, че то „има някои прилики с Апостолското верую.") Никой в LuckyChap, Mattel или Warner Bros не е виждал нито една страница от сценария, докато той не е окончателно завършен.
Когато помолих Геруиг и Баумбах да опишат своя творчески процес по Барби, думите „отворено" и „безплатно" се използваха твърде често. Проектът изглеждаше „широко отворен", ми казваше Геруиг. „Наистина това е такъв отворен, безплатен път, който продължаваме да строим", допълваше Баумбах. Част от това беше свързано с факта, че героите им все пак са кукли. „Все едно си играете с кукли, докато пишете нещо", казва Баумбах. „Беше буквално въображаема игра", отвръща Геруиг. Това, че са писали сценария по време на локдауна, също си казва думата. „Бяхме в пандемия и всички имаха чувството, че никой не знае как ще изглежда утре светът. Това също подхранваше творческия процес".
Роби и Акърли прочитат сценария на Барби едновременно. Една смешка на първа страница от сценария кара ченетата им да увиснат. „Само се спогледахме с искрена паника на лицата ни", спомня си Роби. „Казахме си, мамка му." Когато Роби приключва с четенето, отсича: „Мисля, че първото нещо, което казах на Том, беше:"Това е гениално. Жалко е, че никога няма да можем да направим този филм."
LuckyChap в края на краищата заснема филма и той е в голяма степен точно по сценария, който Геруиг и Баумбах написват. (Уви, онзи виц на първа страница го няма.) Ако сте видели трейлъра, пуснат през декември, значи сте гледали началото на филма. Това е пародия на поредицата Dawn of Man от 2001: Космическа одисея. Но вместо маймуните да откриват инструменти в присъствието на монолит, малките момичета разбиват куклите си в присъствието на гигантска Барби. Роби като Барби се появява в ретро черно-бял бански костюм и високи токчета. Тя бавно сваля чифт бели слънчеви очила с котешка форма и ни намига.
Една сутрин видях повече от филма на площадката на Warner Bros. След пародията с Кубрик, тръгваме на разходка из Барбиленд, „луда фантазия за лукс и великолепие", както Сара Грийнууд, сценографът на филма, го определя по-късно. Барби се събужда в своята къща на мечтите и се впуска в Перфектния ден, под звуците на оригиналната песен, която служи като саундтрак. (Не ми е позволено да кажа кой я пее.) Всичко е пропито в розово. „Никога не съм се гмуркала толкова дълбоко в розовото през живота си", казва Гринууд. Перфектно фалшивият, наситен с цветове свят на Барби запазва много от странностите и физическите ограничения на куклата. Нейната среда не винаги е триизмерна и мащабът на всичко е малко по-различен. Барби е твърде голяма за къщата и колата си. Когато се къпе, няма достатъчно вода. Босите ѝ крака остават извити навън.
Банският костюм, който Роби носи в поредицата Dawn of Woman, е реплика на този, носен от първата кукла Барби през 1959 г. По време на Перфектния ден Барби непрекъснато сменя дрехите си. Аутфитът – пола тип "пудел", диско визия – представлява проучване на модата от страна на Барби във времето, казва Жаклин Дюран, дизайнер на костюмите на филма. (Мъдро е, че проучването не включва по-ретроградните тоалети от миналото на Барби, като ансамбъла Slumber Party от 1965 г., който идва с малък кантар за баня, настроен на 45 кг, и книга, озаглавена "Как да отслабна", която внушава: „Не, аз не ям.")
„Ключовото нещо за Барби е, че тя се облича с конкретна цел и намерение", казва Дуран. „Барби не се облича просто за деня. Тя се облича според задачата, която може да включва развлекателна дейност или друга форма на заетост. Една сцена се подиграва на начина, по който вселената на Барби изглежда размива тези различия. „Моята работа е просто да се пека на плажа", обяснява Кен.
Кен е изигран с безумен апломб от Райън Гослинг. „Най-страхотната версия на Райън Гослинг, поставяна някога на екран", според оценката на Роби. (Гослинг: „Кен всъщност не беше в моя списък. Но честно казано, аз нямам списък. Така че реших да опитам.") В Барбиленд Кен е по същество моден аксесоар. „Барби има страхотен ден всеки ден", ни се казва чрез гласа на Хелън Мирън. „Кен има страхотен ден, само ако Барби го погледне." Mattel представя първата кукла Кен през 1961 г. в отговор на писма с искане Барби да си намери гадже. „Барби е измислена първа", посочва Геруиг. „Кен е изобретен след Барби, за да подчертае позицията на Барби в нашите очи и в света. Този вид мит за сътворението е противоположен на мита за сътворението в Библията."
Точно както на Барби са дадени големи гърди, но без зърна, на Кен е дадена гладка „издутина", както Mattel го нарича по онова време. Заедно тяхната особена частична анатомия загатва за свят на големи хора с атрибути, скрити от погледа. Геруиг контрира: „Чувстваш, че има нещо там, което е част от привлекателността. Не е ясно как работи, но определено има интрига." Това неясно усещане за мистерия е уловено в комична размяна на реплики между Кен и Барби пред нейната къща на мечтите. „Мислех, че мога да остана тази вечер", казва Кен. "Защо?" – пита Барби. „Защото сме приятели-гаджета", отвръща Кен. „И какво ще правим?" – пита Барби. „Всъщност, не съм сигурен", вдига рамене Кен.
Барби се сдобива с приятели през годините. Първо идва Мидж, нейната дългогодишна най-добра приятелка, а по-късно Кристи, една от първите ѝ чернокожи дружки. (Mattel не представя Black Barbie до 1980 г. и предстоящият документален филм, Black Barbie, изследва това наследство.) Когато Геруиг прави обиколка из Mattel, тя научава, че по-голямата част от куклите в линията Barbie се казват Barbie. „Сега всички кукли са Барби. Всички те са Барби и Барби е всеки. Философски си казах: Е, това вече е интересно. Колкото повече мислиш за това, толкова повече множеството Барбита внушава „разширена представа за себе си, от която всички можем да се учим".
По време на кастинга Геруиг и Роби търсят„енергията на Барби", определена неизразима комбинация от красота и изобилие, за която заключават, че е въплътена в Гал Гадот.
Роби: „Гал Гадот е енергията на Барби. Защото Гал Гадот е толкова невероятно красива, но не я мразите за това, защото тя е и толкова искрена, толкова ентусиазирано мила, че е почти глупаво. Това е като точно преди да оглупееш. Те намират своите Барби в Иса Рей, Хари Неф, Ема Маки, Дуа Липа, Шарън Руни, Ана Круз Кейн, Александра Шип, Кейт Маккинън и други. (Има и няколко персонажа Кен.) Роби е точно стереотипната Барби.
Преди да започнат снимките в Лондон, Геруиг организира пижамено парти за Барби в хотел Claridge's. Актьорите, които трябва да изиграят Кен са поканени да се отбият, но не и да преспят. (Гослинг не успява да стигне, затова изпраща пееща телеграма под формата на по-възрастен шотландски мъж с килт, който свири на гайда и произнася речта от „Смело сърце".) След като продукцията е в ход, LuckyChap става домакин на седмични филмови прожекции в Electric Cinema в Нотинг Хил. Всяка неделя сутрин актьорите и екипът са поканени да гледат филм, който служи като ориентир за Барби. Наричат го „филмова църква".
Геруиг има усещането, че Барби се ръководи от стари мюзикъли Technicolor, така че всички те гледат купища от тях, най-много "Червените обувки" и "Шербургските чадъри". „Те имат толкова високо ниво на това, което нарекохме автентична изкуственост", казва Геруиг. „Имате нарисувано небе в звукова сцена. Което е илюзия, но също така наистина е там. Нарисуваният фон наистина е там. Осезаемостта на изкуствеността е нещо, към което непрекъснато се връщахме." Нейният оператор, Родриго Прието, който заснема "Вълкът от Уолстрийт", "Вавилон", "Арго" и "Планината Броукбек", създава специален цветен шаблон за Барби с тази мисъл. Геруиг го нарича Techni-Barbie.
Всеки прототип трябва да тръгне на пътешествието на героинята и Стереотипната Барби не е изключение. Първият признак на проблеми възниква по време на групов танцов номер. Преминавайки през хореографията в предната част на трупата, тя внезапно се обръща към другите Барби и пита: „Момичета, мислили ли сте някога да умрете?" По-късно тя се събужда и установява, че краката й вече не са извити. „Нямам контекст за това, но петите ми са на земята", казва тя. „Ти не работиш", казва й друга Барби.
В крайна сметка стереотипната Барби отива в „реалния свят". Не знам защо тя е призована в това конкретно приключение, защото ми беше позволено да гледам само първите 20 минути от филма, а след това, прескачайки напред, първите й моменти в другия свят. Знам, че Кен отива с нея. Ако сте видели изображенията на Роби и Гослинг, които карат ролери на крайбрежната алея във Венис миналото лято в неонов цвят от глава до пети – снимките, които предизвикаха яркорозовата тенденция #Barbiecore в TikTok и на истинските подиуми – вие сте зърнали Барби и извънземното кацане на Кен.
След закуска Роби и аз караме кънки до крайбрежната алея. Очаквано, тя е напълно уверена на ролери. Марго се заема с този спорт, след като се пързаля с кънки в биографичния филм на LuckyChap за Тоня Хардинг „Аз, Тоня" и затова не харесва спирачките. „Никога не съм ги карала на лед, така че спирачките щяха да ме объркат."
Минаваме покрай мястото, където тя заснема сцените от реалния свят миналата година, след което спираме в парка за скейт танци и гледаме как танцьорите на ролери се въртят. „Била съм там веднъж", казва Роби, когато я питам. „В Babylon, една от екстрите на заден план, тя е като наистина готина скейтърка в Instagram и си говорим за кънки. Питам я, "Искаш ли да дойдеш през уикенда и да ме научиш на някои трикове"? И тя отвръща, "Да, разбира се".
В течение на деня многократно питам Роби как намира героинята си като Барби. По-късно, чрез интервюта с останалата част от актьорския състав, започвам да разбирам, че в ансамбъл от такъв мащаб нито един герой не съществува отделно от другите. Както обяснява Ана Круз Кейн, става въпрос за намиране на собствено пространство в групата: „Както най-малкото дете пита на Великден, какво прави тази вечер по-различна от другите нощи? Отговорът е същият като на "Какво прави тази Барби различна от другите Барби"?
Хари Неф взема лично решение кой е собственик на нейната Барби. „Колекционер на кукли", казва ми Неф. „Гей мъж на около 50 години, който живее в апартамент с контролиран достъп в Уест Вилидж." Тя взема този пример от костюмите си. „Получих най-превъзходните, модни, луди костюми. И аз си казах, че това не е детска кукла. Освен това нейното Барби изглежда добре запазено. „Имам чувството, че всяка седмица тя прибира своите две или три приятелки, може би е малко самотна, и им показва новото ми облекло. И просто оставам в кутията си".
Гослинг се отклонява, когато го питам как е открил героя си – „Би било много не-Кен от моя страна да говоря за Кен" – но уточнява, че Роби е направила доста неща, за да му помогне. „Тя оставяше розов подарък в розова опаковка, от Барби до Кен, всеки ден, докато снимахме. Всички бяха свързани с плажа. Като мидени черупки или табела с надпис „Молете се за сърф". Защото работата на Кен е просто да ходи на плаж. Никога не съм разбирал какво означава това. Но имах чувството, че тя се опитва да помогне на Кен да разбере ролята си чрез тези подаръци.
Стереотипната Барби не е лесна хапка за преглъщане. Обикновено Роби намира за полезно да прави „аналогия с животни". Тоня е питбул в живота и мустанг на леда. Нели, героинята на Роби във Вавилон, е октопод и язовец. Октопод, защото са оцелели; те имат много нервни окончания; в тях има плавност; и променят външния си вид. Меден язовец, защото имат квадратни гърбове и дебела кожа. „Те са толкова луди животни", казва Роби. „Можеш да удариш язовец с мачете и да му няма нищо." С Барби сравнението с животни не помага. Роби опитва фламинго, но не стига до никъде. В един момент тя наистина се затормозява. „Помислих си, Грета, как да продължа цялото това пътешествие на героинята. На което Грета отвръща, "О, имам наистина добър подкаст за теб". Геруиг изпраща на Роби епизод от „Този американски живот" за жена, която не се самоанализира. „Знаеш ли какво е да имаш глас в главата си през цялото време?" изплаква веднъж Роби. „Тази жена, тя няма този глас в главата си."
За да разреши въпроса за сексапилността, Роби трябва да го раздели на малки подвъпроси. „Казах си, ок, тя е кукла. Пластмасова кукла. Тя няма никакви вътрешности. Ако няма органи, знаи няма и репродуктивни органи. Ако няма полови органи, изпитва ли изобщо сексуално желание? Не, не мисля, че би могла. Следователно: „Тя е сексуализирана. Но не трябва да бъде секси. Хората могат да проектират секс върху нея. Така: „Да, тя може да носи къса пола, но защото е забавна и розова. Не защото иска да видиш задника й."
Събирам някои подробности за останалата част от Барби. Арката е частично вдъхновена от нещо, което Геруиг е прочела, когато е била дете, в бестселъра от 1994 г. „Съживяването на Офелия". „Майка ми вземаше книги от библиотеката за родителството и след това аз ги четях", казва Геруиг. Книгата описва рязката промяна, която се случва при американските момичета, когато навлязат в юношеството и започнат да се подчиняват на външните очаквания. „Те са забавни, нахални и уверени, а след това просто замръзват", казва Геруиг. Този спомен избухна в началото на писането и Геруиг го намира за „разтърсващ", осъзнаването, че това е мястото, накъдето историята трябва да завие: „Че това пътуване е същото нещо, което чувства една тийнейджърка, която изведнъж си казва: О, май не съм достатъчно добра."
Има напълно различен цветен шаблон за реалния свят, споменава Прието, докато говорим. Techni-Barbie е само за света на Барби. „Искахме да създадем отличителен външен вид за Барби, за нейния свят, за разлика от реалния свят", казва Прието.
Освен това моделите на речта на Роби се променят. Тя споменава това, когато описва липсата на акцент на Барби. (Барби не трябва да звучи така, сякаш е от някъде конкретно, следователно: „Общ американски акцент. Нарича се GenAm.") В началото на филма Барби говори в по-висок регистър и: „Всичко е много определено. Няма задна мисъл. Няма колебание." По-късно гласът ѝ се понижава и има повече паузи.
Изглежда нещо голямо се случва с мъжете Кен. Когато попитах Геруиг как тя и Роби определят енергията на Кен, тя не може да формулира отговор, без да се засмее. „В началото на филма никой не мисли за Кен. Никой не се тревожи за него. Кен няма къща. Или кола. Или работа. Или власт. И, хм, това е някак неустойчиво".
В реалния свят се въвеждат нови герои. Единият е главният изпълнителен директор на Mattel, изигран от Уил Ферел. Роби описва този герой като: „Грешен, но по невинен начин. Той просто се грижи за малките момичета и техните мечти по възможно най-малко страховития начин. Друга е Глория, изиграна от Америка Ферера. Не е ясно коя е Глория, но тя определено не е Барби. „Мисля, че мога да кажа, че моята героиня има много силна връзка с Барби", казва ми Ферера. На снимките във Венис се виждат Роби и Ферера, които карат ролери една до друга, държейки се за ръце. Роби е в розово дънково облекло на каубойка.
Когато Роби е в 12 клас, тя трябва да попълни въпросник за своите надежди и мечти. Наскоро открива отговорите си и ги снима с телефона, когато я питам как се е запалила по актьорството. Връщаме се от Salt & Straw, с фунийки сладолед с морска сол и карамел в ръка. Роби чете с високия глас на по-младото си аз. „Интереси: излизане с приятели. Бъдеща мечтана работа: холивудска актриса, мениджър събития, собственик на хотел. Комбинацията я разсмива. „Ъъъ, да, аз съм холивудска актриса – собственик на хотел – мениджър на събития."
Един от начините да се очертае последващото издигане на Роби е като поредица от смели ходове. На прослушването си за "Вълкът от Уолстрийт" тя излиза от сценария и удря шамар на Леонардо ди Каприо. Тя никога не е срещала Куентин Тарантино, когато му пише, за да каже колко много иска да работи с него, и скоро след това играе Шарън Тейт в „Имало едно време в Холивуд". Когато заснема определена сцена във "Вавилон", тя отново излиза от сценария и целува Брад Пит. Може би Гослинг го казва най-добре: „Тя има особено безстрашие, което можете да получите само като буквално израснете, плувайки във води, гъмжащи от акули."
Роби има дълъг списък от режисьори, с които би искала да работи, като актьор и продуцент. Тя си проправя път през списъка. „Грета е в този списък от дълго време", казва тя. „Деймиън също е в този списък дълго време", допълва тя, имайки предвид Деймиън Шазел от Babylon. Роби наскоро отбелязва още едно поле в списъка, Уес Андерсън. Тя има малка роля в Asteroid City. „PTA е големият, който не съм отбелязала", казва тя, имайки предвид Пол Томас Андерсън. „Той наясно ли е?", питам. „Да, наясно е", казва тя.
Когато Марго не работи, тя често проверява уебсайтовете на железопътните компании по света. „Всичко, което искам да направя, е да живея във влак", казва тя. Orient Express е в нейния списък от дълго време и тя и Акърли най-накрая отмятат това поле миналата година. Започват в Лондон с британския Pullman — Уес Андерсън украсява един от вагоните и Роби иска да се вози в него — и след това наемат Orient Express за една нощ от Париж до Венеция. „Гледах версията на Сидни Лъмет на "Убийство в Ориент Експрес", докато бях на борда, просто защото съм загубенячка и като че ли проверявах фона на всеки кадър", казва Роби. На сутринта се събуждат в Швейцария. „Буквално се събуждаш и отваряш прозореца и изглежда като The Sound of Music."
Скорошното им пътуване до Япония е отчасти за да се возят на Седемте звезди, влак със седем вагона, който минава през остров Кюшу. Прекарват известно време в Токио и Киото, проследявайки местата за юфка, за които Роби е чела в блоговете за храна. Чакат на опашка три часа и половина на едно място в Токио, за да опитат Удон карбонара, което звучи кощунствено, но се оказва „най-великото нещо, което някога ми се е случвало". Юфката е гъста и копринена и идва с натрошен пипер, парче масло, купчина пармезан, сурово яйце и лук. „И добавиха гигантско парче бекон темпура.. ", Роби показва с жестове размера на бекона. „Беше като дълъг сандвич от Subway." (Преди да получи голяма роля в австралийска сапунена опера, Роби работи в Subway в Мелбърн.)
Интересът на Роби към храната не се ограничава с готвенето. „В нашата приятелска група в Ел Ей и Лондон всички момчета готвят, обичат да готвят и са наистина добри в това", казва тя. „И нито едно от момичетата не готви, ние обичаме да пием и сме наистина добри в това." Роби намира готвенето за стресиращо. Тя лесно се разсейва: „В кухнята всичко гори. Дори не се шегувам. До този момент тя е запалила три коледни шунки. Последният път беше, защото варената шунка не беше достатъчно хрупкава. Акърли разполага с много кухненски приспособления, включително горелка. „Така че си казах, страхотно, ще го запаля с горелка", казва Роби. „Някак си обърках дори това. Целият му връх падна. Течността на запалката мина по ръката ми. Всички крещяха. Странно, аз изобщо не бях ранена. Тя докосва едната си ръка с другата, имитирайки как гаси огъня. „Беше като магически трик."
Виждам Роби още веднъж няколко седмици по-късно, на заснемането на видеоклип за кампания за красота на Chanel. (Тя е посланик на марката.) Снимките се провеждат в студио в Източен Холивуд. Екипът на Роби е събран около голям монитор, показващ кадрите, заснети в друга стая. Роби на екрана изглежда като в киносалон. Тя носи черни слънчеви очила Chanel и червено червило, а лицето й заема по-голямата част от кадъра. Все едно я гледаме как гледа филм. Светлина от измисления филм проблясва по лицето ѝ.
Когато снимките прекъсват за обяд, срещам Роби в съблекалнята ѝ. Тя носи черна шифонена блуза на точки, подходящи панталони и черни лачени боти до глезена. Сега съм толкова погълната от всичко, свързано с Барби, че всичко, което мога да си помисля, когато я видя, е: Шанел Барби. „Променила си формата", казвам, докато сядаме. „Това е много различна версия", казва тя. Концепцията на кампанията е абстрактна, разяснява Роби, когато питам дали има такава. „Това е нещо като: аз съм в кола! Аз съм в клуб. Аз съм в стая! Хотел ли е? Не знам! Аз съм в театър. Гледам какво сме снимали. И сега се връщам към слагането на червило".
Между снимките на Chanel Роби е в режим на продуцент. LuckyChap е в процес на финализиране на филма Saltburn, вторият филм на Емералд Фенел, който е сценарист и режисьор на Promising Young Woman. (Фенел играе Мидж в Барби.) Освен това се приближават към финализирането на Барби. Предстоят им три дни допълнителни снимки и много миксиране. Все още подготвят втория трейлър, който междудругото излезе днес, вижте го най-долу. След това ще трябва да въплътят останалата част от маркетинговата стратегия. Внедряването ще изпревари графика на Роби до лятото. „Цялата съм Барби, от тук до края Барби."
More from View Sofia
Love to Quote: И зубърите имат чувство за хумор! ЧРД 66, Бил Гейтс!
... все пак, ако не беше ти, сега нямаше да имаме компютъра, на който да ти пожелаем ЧРД
На гости на Аня Тейлър-Джой: спокойствие за 3,2 милиона долара в Холивуд Хилс
Никога не бихте предположили, че домът на Аня Тейлър-Джой е точно в средата на Ел Ей
Меган Фокс и MGK в сесия на GQ: За любовта и други демони, тоест психичните разстройства
35-годишният модел и четири години по-младото й гадже Колсън Бейкър, по псевдоним Machine Gun Kelly, са най-сексапилната двойка на хоризонта и леко разклатеното им психично здраве никак не пречи на хармонията и любовта
