Случаят ГАЛИАНО и конфликтът под повърхността

Събитията следват както вече ги разказахме: на 25-ти февруари на терасата на парижко заведение английският дизайнер Галиано отправя антисемитски хули към двойка, вероятно евреи, като според очевидци "леко подръпва за косата " единия от тях, вероятно жената.

Арестуван е, отведен е в изтрезвителното отделение на полицията, а в медиите е разпространено, че има възбудено производство срещу него.

От централата на неговия работодател Диор реагират категорично, настоявайки, че ще бъдат нетолерантни към проявите на нетолерантност, в частност и към този случай. Реакцията логично води след себе си и освобождаването на дизайнера от модната централа.

Дотук нещата са почти обичайни.

Една част от французите се вдигат и защитават Галиано с аргумента, че е арестуван защото е разпознат като известна персона. Други неглежирано отдават всичко на алкохолното опиянение, изиграло му лоша шега.

Кадър от скандалното видео

В дълбочината на нещата обаче, както обикновено се оказва, са забъркани отношения, опитът за чието обясняване би могъл да ни даде ключ към състоянието на цялостната политико-идеологико-естетическа ситуация днес. Какво точно и защо остава скрито зад дефилетата, зад патоса, който привидно движи нещата, и можем ли да го наречем директно вулгарен ежедневен антисемитизъм дегизран в неприлична моряшка фланелка.

Повечето от нас вероятно ще си спомнят, че в такава ситуация беше не някой друг, а авторът на "Страстите христови", режисьорът и актьор Мел Гибсън. Преди няколко години той крещеше пиян как "евреите са започвали всички войни". Също така вероятно помните, че Уди Алън не пропусна да се подиграе на Мел Гибсън за тази му постъпка във филма с Кристина Ричи, на излизане от ресторанта той каза на своя по-млад приятел... "не ги ли чу, гледаха към нас и на излизане от ресторанта ни казаха "всички войни са започвани от евреите".

Вероятно и днес мнозина ще се опитат да отдадат всичко, както в случая с Гибсън, на алкохола. Да се търси причината обаче само в някакъв вътрешен двигател на конкретна опиянена или не личност, е лесен начин да се заметат под килима истинските причини за това агресивно поведение. Защото наистина голяма грешка би било да се смята, че антисемитизмът е тип лека агресивност, характерна и за алкохолното опиянение.

Когато арестуваха Гибсън, той бе осъден да се извини на еврейската общност. Изключително показателна беше реакцията на тези, които трябваше да приемат извинението на Мел Гибсън. Фоксман, председател на ГРУПАТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ХУЛИ /ANTI Defamation Group/ не прие извинението му и заяви, че ако Гибсън продължава така, той ще пледира пред съда да бъде лекуван.

И Гибсън, и Фоксман обаче показват една и съща безпомощност да схванат същността на проблема... те пренасят антисемитизма на терена на психиатрията.

Ако за Гибсън това е проблем с алкохола, за Фоксман това е психическо страдание, за което се назначава психиатрично лечение..., но и двете страни отказват да си дадат сметка за истинските причини за антисемитизма днес.

Валтер Бенямин (евреин, който слага край на живота си, докато опитва да напусне окупираната от Хитлер Франция) казва следното: "всеки фашизъм е индекс на сподавена революция". Ако променим цитата и вместо "фашизъм" използваме думата "антисемитизъм" нещата остават почти същите.

За някои може би ще се стори произволно да се пренесе този цитат в полето на fashion, mode, haute couture - откъде-накъде революция и мода. Какво общо имат "революцията" и Dior. Имат и още как.

През 2001-ва в Dior идва Hedi Slimane, който дотогава прави menswear-а в YSL.

Хеди Слиман

Когато подписва договора си с Арно, Слиман вярва, че един ден той ще прави и мъжкия, и дамския Диор.

Слиман за няколко години прави най-голямата революция в модата след YSL.

За съжаление обаче той излиза твърде скъпо на шефовете в централата. От една страна е неземно популярен, обичан, боготворен. От друга страна Арно все още разчита на Галиано да продава "висша мода" на супер богатите клиенти от арабския близък изток. Това е което прави големите пари в LVMH, а не революционния като мащаб и замисъл проект на Слиман.

Christian Dior Haute Couture пролет 2011

Парите се прибират по най-лесния начин... обичайното ухажване и тези клиентки са твои. А точно те са тези, които останаха по разбираеми причини встрани от разразилата се своевременно финансова криза в Европа.

"Нещата, които ние можем да си позволим, са само за много специални хора", смятат тези клиенти. Реципрочно, няма съмнение, че Галиано е един такъв много специален човек.

Как трябваше да постъпи Диор? Политически коректно действие ли е отстраняването на Галиано или почтен акт?Някои могат да се запитат защо полит-коректното поведение да е непочтено...не казвам, че е непочтено, а че не е задължително почтено... не е от само себе си честно и смислено действие.

Галиано не е обикновен мениджър, ако беше, аз щях да кажа - има съд, нека той да го намери виновен или невинен. Не бива частната корпорация да се държи политически, но в случая с Галиано не е така.

Защото той е именно от тези прогласени за много специални хора, хора от първата редичка, които буквално могат да измоделират една чистокръвна арийска моделка и да ни я предложат в сантиментално-кичарска-псевдошикарна опаковка.

И не само заради това.

Диор, както и модата изобщо, следва да са носител на най-прогресивното, на най-новото. Тук няма нищо ново, само една нездравословна антисемитска вълна, подкукуросвана от свръх популярни четива за илюминати, тамплиери и прочие бози, които без съмнение са станали настолно четиво на Галиано не отскоро.

Всъщност най-яркото доказателство за вредата от тези нагласи е, че веднага след като бе арестуван, във френския печат бе възбуден добре познатия антибритански патос отпреди и от времето на окупацията на Франция.

Всички прогресивни хора, приятели на fashion, e добре да са наясно какво се случва и какво седи зад всичко това.

Тази фашистка експлозия не тръгва днес от барбаризирани лумпени, а вирее много по-добре при т.нар. "просвет(л)ени либерали" , които не четат "Моята борба" или френския "разумен антисемит" Робер Бразия, не носят нацистки кръстове, а четат Достоевски и Далай Лама, менажират офисите през техники на тибетски будизъм, хранят се екологично и природосъобразно, са ЗА гей правата и нямат никакъв проблем с показен феминизъм "а ла Румяна Желева".

Днес тези неща си дават среща в хомосексуалната оргия на карнавалното преобличане в дрехите на националистическия, мъжествения погром /в Австрия при Хайдер, уреден от тамошния националистически цирк/ и menswear дефилето на разюздани пирати и страстни моряци с разтупкани сърца, под моряшките фланелки на Галиано.